Концепция в дефиниция ABC

Дякон е дума, използвана изключително в сфера религиозни, по-специално в различните схващания на християнството. Това е термин, който идва от гръцки, а по-късно и от латински (съответно diakonos и diacunus) и което означава слуга. По този начин дякон е този, който служи на другите и в религиозния контекст е представител на Бог, който има функцията да служи на хората от неговата отговорност като член на църквата.

Общи функции на дякон

Докато всеки традиция Кристиан установява поредица от специфични функции, които понятието дякон има в православната, католическата или протестантската традиция черти често срещани.

Основната му функция е да помага в дейностите на енория (празнуване на меси, администрация църковна собственост, извършване на различни тайнства и др.). Във всеки случай дяконът е помощник на свещеника и сътрудничи с него във всички религиозни дейности. В присъстваПоради намаляването на броя на свещениците в много страни, църквата се обръща към дякони, за да задоволи нуждите на вярващите.

Исторически произход на дякона

От 1 век след Христа. C Християнството се разпространява бързо и следователно броят на последователите се увеличава значително. Това обстоятелство накара учениците на църквата да се окажат с излишък от задачи, които трябва да изпълнят. Изправени пред тази нужда, някои апостоли помолили ръководителите на църквата да назначат малка група като помощници и така възникнаха дяконите, които първоначално бяха хората, които служеха на масите на вярващи.

По този начин апостолите биха могли да се съсредоточат върху своите дейност строго пастирски, тъй като дяконите отговаряха за организационни дейности. В първоначалния си смисъл диаконо на гръцки идва от ден, което означава през и от конис, прах, тъй като ранните християнски дякони вдигаха праха, когато пътуваха, за да служат на другите в своите нужди.

В ранната църква избраните дякони са били хора с духовни качества и а призвание на услуга на другите. По това време тези, които бяха назначени за дякони, трябваше да бъдат хора с примерен живот. По този начин през първите векове имаше фигурата на пастора (този, който провъзгласява Божието слово) и дякона, който имаше задължения на помощ. Трябва да се вземе предвид, че жените също са упражнявали тези функции и са били известни като дяконеси (историческата фигура на дяконесата се обсъжда в някои сфери религиозни, тъй като няма съгласие относно функцията, която са упражнявали, за някои те са били жени с функция да служат, а други смятат, че дяконисата е била жената на дякон).