Концепция в дефиниция ABC

Вярата е това, в което вярваме вярно или може да бъде и мнението, което някой има във връзка с нещо или някой. Това са двете употреби, които приписваме на тази концепция на нашия език.

Това, което вярваме за нещата, обикновено възниква от житейския опит и това тогава ни кара да вярваме, че такова нещо се произвежда от това или онова, или че то е резултат от такова задействайте. Но и това, което решим да вярваме за нещо или някой, може да се определи от влиянието, което сме получили от близък модел.
Тоест, ако майка ни ни казва през цялото време, когато сме деца, че борбата никога не води до нищо и че напротив трябва да се наклоним към нея диалог за решаване на нещата, тогава ще сме склонни да вярваме, че проблемите се решават само чрез разговори, превръщайки се в желязо вяра. Така много пъти възникват вярвания, които стават неразрушими през целия живот.

От друга страна, за нас също е обичайно да вярваме в онези неща, които ни звучат последователно или следват логика, а напротив, ние не го правим в тези, които изглеждат абсурдни или безсмислени често срещани. Това е, ако някой, за повече

увереност Това, което имаме в него, ни казва, че кравата е паднала от небето, със сигурност не вярваме, защото това не ни казва нещо логично, кравата не може да падне само защото изведнъж от небето, никога.

Така че най-общо казано, убеждението се отнася до сигурността, която има даден индивид по даден проблем. Но също така, вярата ще бъде тази, в която горещо вярвате, а идеология, религиозна доктрина, a личност, наред с други.

Вярата е нещо като модел, обикновено основан на вяра, създаден от нашия ум, който след това чрез тълкуване се превръща в съдържание когнитивна на конкретен или абстрактен факт, който няма да представлява абсолютно доказателство и дори няма да изисква фундамент от типа рационално да го обясним, но че дори в лицето на тази ситуация на липса на проверка, то има сериозни и определени шансове да се позове на истина.

Колективни вярвания

В исторически план хората се събират и групират около набор от вярвания, много пъти идеализирайки тези, споделянето им и по този начин съставлява казаното като културна и социална рамка, която ще бъде това, което идентифицира и ще отпечата a самоличност. Когато вярванията се обобщават, те установяват това, което се нарича догма и по този начин определят морален необходимо, за да може да принадлежи или не към тази група, която защитава определен тип убеждения.

Очевидно, ако човек не проявява същите убеждения, че групата, към която принадлежи или иска да принадлежи, със сигурност, ще бъде дискриминиран много пъти поради това, като не му позволява да изразява мнения, или няма да бъде приет директно, така че присъединете се към въпросната група, защото ще се счита, че няма да можете да защитите зъбите и ноктите на убежденията, които постулират най-много.

Източникът или това, което поражда вярване, може да се случи по два начина, външен, когато произходът е обяснения дадени от хората, за да разберат определени явления или вътрешно благо, когато те произтичат от собствените им убеждения Y. мисъл на човек.

Типове вярвания

Въпреки че следното разграничение не е формално, можем да открием три типа вярвания: мнения, идеологии и религиозни.

Първите са обект на рационални критерии, които ще оправдаят тяхната истина или не, вторите, базирани главно на Конституция на самоличността, която социална група което ги поддържа и последните, религиозните, чиято основа е извън познавателния свят и собствения опит и които произтичат от божествено откровение или свещена власт.

Също така, можем да говорим за затворени или отворени вярвания, затворените, които включват политически, религиозни, езотерични, митове, легендите и суеверията позволяват обсъждане или контрастиране само от определен клас хора, избрани от авторитет, афинитет и отворени, като напр. научни, псевдонаучни, исторически, конспиративни, допускат дискусия от всеки, който се придържа към модела на логическия анализ, който се предлага.

Теми за вяра