Какво представлява аспиринът?

The аспирин това е ацетилсалицилова киселина o ASA (C9H804), е салицилатно лекарство, което има противовъзпалителни способности, намалява лека болка и се използва за разреждане на кръвта при пациенти с миокарден инфаркт.
The аспирин дразни стомаха в чист или директен вид. Когато деца под 15-годишна възраст го консумират по време на грип, това може да причини синдром на Reye.
Трудно е да се намери историческата му линия, докато тя не се появи в египетската култура. Също така гърците като Дискорид, Гален и Хипократ, които са използвали аспирин в естествения си вид.
В средата на 18 век Едгард Стоун, който е преподобен на британската църква, познавайки нейните медицински свойства и подчертавайки антипиретичният ефект, докладван на лорд Макълсфийлд, президент на Кралското английско общество на науката, тези свойства, използвайки 50 индивида като пример за проверка на анти-трескавите му свойства, като се прилага с чай и бира, подобрявайки повишеното му ниво температура. Чрез по-късна работа те измислят активната съставка, която наричат ​​салицилин, аналогична на салициловата киселина.

През 1826 г. италианците Бругнатели и Фонтана изолират екстракт от растението, но не успяват да покажат, че веществото причинява известните ефекти на бялата върба. До 1828 г. Йохан Бахнер, професор по фармация в университета в Мюнхен, изолира жълтеникаво и горчиво вещество, което извлича от кристални игли, които той нарича салицин. Още през 1829 г. във Франция Анри Леру постига импровизирана процедура за извличане, като получава 30 грама салицилин от кило и половина кора.
Raffaele Piria, италиански химик, работил в Сорбоната в Париж, успял през 1838 г. да отдели салицин в захар и ароматен компонент, наречен салицилалдехид. Превръщайки го чрез хидролиза и окисление в безцветни кристали, наричайки го салицилова киселина.
През 1853 г. Чарлз Фредерик Герхард е този, който го синтезира, а през 1859 г. Херман Колбе го синтезира под формата на сол. Едва през 1897 г. германецът Феликс Хофман от къщата на Байер успява да го синтезира с достатъчно чистота. Хайнрих Дрезер през 1899 г. немският фармаколог описва характеристиките му, което позволява продажбата му, като по този начин създава това, което днес познаваме като аспирин.