Резюме Адекватно лидерство. Умелият предприемач

Четенето говори за най-правилния начин, по който трябва да се упражнява лидерството над служителите на нашата организация. Лидерът е човек, който има дарбата или силата да влияе на другите, въпреки че няма високо йерархично ниво, за да постигне заедно целите успешно.

Има голяма дилема, че лидерът се ражда, а не е създаден; Вярвам, че това не е вярно, тъй като има хора, които имат тази дарба от най-ранна възраст и насочват или влияят на околните с чудесно съоръжение, но други могат да развият умения, чрез някои техники, които ни позволяват да насочваме персонала си по най-добрия начин начин.
Да бъдеш адекватен лидер е този, който постига, че подчинените му действат доволни и с пълна убеденост, за да постигнат организационните цели.

Има някои теории за лидерството, първата е тази за чертите, където точно се казва, че лидерът е роден, не е известно. прави и както казах преди, чувствам, че това е погрешно, тъй като човек може да придобие, чрез опит, нагласи на лидерство.
Друга теория е тази, която анализира измерение на поведението на лидера и ни казва, че за да имаме идеалното поведение като такова е необходимо да се поддържа баланс между производителност и взаимоотношения човек. Поддържайки го, считам, че всички функции и всички ресурси на организацията ще бъдат използвани правилно.

Теорията X и Y на Дъглас Мак. Грегор са напълно противоположни, тъй като в X подчинените смятат, че дейностите, които извършват, са неприятни; Те са хора без присъди; Те не обичат да им се делегират определени отговорности и предпочитат авторитарни шефове, които ги притискат да изпълняват задачите си; Те нямат способността да разрешават всяка ситуация, която им попадне; и те не се чувстват с нива на самочувствие и самореализация, в заключение те са напълно апатични към всяка дейност или функция, която имат, както в рамките на организацията, така и извън нея. Като има предвид, че теорията Y има самоуправляващи се хора, които работят ефективно; те знаят как да се справят с всеки проблем; те имат своите нива на мотивация перфектно дефинирани; и те имат стремежи, както в личен, така и в професионален план.

Следователно лидерът, който отговаря за някое от тези две поведения, трябва да използва средства за прекратяване на отрицателни точки на теория X или насърчаване на точки Y, така че персоналът да продължи да изпълнява адекватно.
От друга страна е Z теорията на Уилям Учи, която балансира предишните две. Това предполага определянето на организационната култура да има работна среда с пълна сърдечност и доверие; имат мислене за сътрудничество; позволяват участие във вземането на решения на компанията, за да накарат служителите да се чувстват част от нея; разработване на работни екипи; ротация на персонала, за да се избегне специализацията и да се популяризират знанията за всички задачи, изпълнявани в нея; и да вземе предвид, че човешките ресурси са от съществено значение за успеха на бизнеса.

Лидерът, който прилага тази теория, трябва да вземе предвид значението на персонала и да се съобрази с всяка от гореспоменатите точки, за да работи той за него.

Теорията за стиловете на лидерство на Уайт и Липит генерира три типа лидери: автократичен, демократичен и Laissez Faire. Първият определя какво ще се прави, как, с какво, кой и кога, не позволява минималното участие на служителите; втората позволява на персонала да предлага, коментира и взема решения заедно, те извършват своите дейности, без да бъдат прекалено контролирани; докато последният е този, който позволява да прави, пуска. Това е крайността, тъй като дава пълна свобода на персонала и той е този, който не участва в решенията или в дейностите на организацията.

И накрая, имаме теорията за управленската мрежа на Блейк и Маунтън, която чрез графика определя степента на интерес, който лидерът има към хората и към задачите, които те имат. Той има стилове на лидерство като (1,1), което е загуба на отпуск. Той не се интересува както от работниците, така и от задачите. (1,9) е приятелският асистент, който се интересува много от социалните взаимоотношения, а не от дейностите, които се извършват. (5,5) е помирителят, този, който се интересува балансирано между взаимоотношенията и задачите, но недостатъчно. (9,1) е победа-загуба и това, което се интересува само от производството, е дехуманизирано. И накрая има (9,9), който е решението на интегратор-проблем, което е най-подходящо, тъй като показва голям интерес и в двете области.

В заключение бих могъл да кажа, че за да бъдеш велик лидер, трябва да анализираш кои са най-добрите теории или какви точки можем да извлечем от някоя от тях. Не трябва да изпускаме от поглед факта, че нашият човешки ресурс е най-ценен и че винаги трябва да поддържаме атмосфера на сърдечност, така че те да се чувстват удовлетворени в компания и ги мотивира да извършват своите дейности ефективно, като по този начин постига висока производителност във фирмата, постигайки целите, заложени по-рано в успешен.

Съгласен съм с четенето, че лидерът има три основни и ключови задачи. Оперативният, тъй като резултатите на компанията зависят от него, иновативният, защото той създава бъдещето на него и висшето ръководство, тъй като той ще предостави на организацията начина на действие, който да го следва и управлява по най-добрия начин начин.
Тази книга е много интересна и динамична, тъй като ви позволява да участвате и да правите самоанализ, за ​​да определите какъв лидер сте и какъв лидер сте. препоръчва кой е най-добрият начин да се действа като такъв и кои са основните функции и правила, които човек трябва да следва, за да постигне лидерство подходящ.