Пример за литературна полифония

The полифония Грамотността се среща в текст, когато има различни оратори, които се изразяват индивидуално, като влагат свой собствен нюанс и придаване на изразителна множественост, в рамките на глобалното значение на текста, хармонизиране с останалите, около основната идея.

The полифония Литературно е, когато различните разказвателни гласове, диалози или речи на даден текст са различни по начин на изразяване, даващи своята визия конкретно по същата тема, излагайки линия на мисълта, независима от тази на другите герои или разказвачи, без да губи идеята главница.

Концепцията за полифония е взето от полифония музикален, което е терминът, с който се проявява сливането на множество независими звуци или гласове, което може имат малко изоставане по отношение на другите или които носят различна мелодия, но това заедно създава едно цяло хармоничен.

Пример за литературна полифония (Диалог):

Диалог между някои ученици, един аржентинец, един испанец и един мексиканец, по въпроса за възможността древността на цивилизациите да е дори по-голяма, отколкото се смяташе досега.

Пепе - коя според вас е най-старата цивилизация и колко стара според вас е?

Санчо - мисля, че египтянинът, защото казват, че пирамидите са на пет хиляди години.

Еваристо - мисля, че грешиш, шумерите са най-старите.

Пепе - какво ще кажете за други цивилизации?

Санчо - като кой?

Еваристо - китайска, индийска и други цивилизации.

Пепе - на колко години са?

Еваристо - И двамата са на хиляди години, но не знам точно колко дълго.

Санчо - Мисля, че най-старият е египтянинът.

Еваристо - и защо мислите така?

Санчо - защото геолозите са открили, че сфинксът е вероятно по-стар, отколкото доскоро предполагаха археолозите.

Еваристо - какво искаш да кажеш?

Санчо- а, че египтолозите казват, че сфинксът е изваян през XXVI век пр.н.е. и че върху него е изсечен образът на фараон от онова време. Но според геолозите сфинксът има различно износване от останалите каменни паметници в района, износване поради ефектите на ерозия, причинени от вода.

Еваристо - и какво толкова необикновено има в това.

Санчо - че в Египет почти не вали и затова е много трудно времето, в което египтолозите да открият създаването на сфинкса, да е в XXVI век пр.н.е. но за да се носи камъкът, от който е направен сфинксът, до такава степен и по начина, по който това износване, това трябва да се е случило в геоложкия период, в който Египет е имал по-влажен климат, в период, в който е имало такъв влажност.

Пепе- и кога може да е този момент?

Санчо - според геолози и климатолози, преди около дванадесет хиляди или десет хиляди години, по времето, когато ледът на полюсите беше по-голям, а климатът в тези региони Хера по-влажен и в тях имаше дъждовен климат зона.

Еваристо - така че ако сфинксът е по-стар и е, да кажем, на дванадесет хиляди години, мислите ли, че това би било най-старата цивилизация?

Санчо-Може би, но не знам дали има друга по-стара цивилизация.

(В този кратък диалог основната идея е възможността за по-голяма античност на цивилизацията, където полифония тя се среща в различните „гласове“ или намеси на героите, които водят диалог. Диалози, в които основната идея не е загубена, което в случая е възможно най-голямата древност на цивилизацията.)