Определение за науатъл литература

Анани Ернандес Веласкес
Lic. по испански език и литература

Литературата на нахуатъл е съвкупността от произведения, произведени на този език преди или по време на периода на завоеванието и които са запазени днес благодарение на устната традиция и оригиналната работа на религиозни мисионери.

Малките букви, отпечатани върху мексиканската банкнота от 100 песо, която циркулира все по-рядко, са едно един от най-популярните приноси и се приписва на Несауалкойотл, най-представителният поет на това литература. Той фрагмент Той е класифициран в рамките на cuícatl, което е името на един от двата жанра на литературата на науатъл и този, който се отнася до поезия или песен, другият е tlahtolli, който днес бихме разбрали като проза или реч.

Родовете Cuícatl и tlahtolli

Но какво е била поезията в културата Науатъл? Какво значение е имала думата за мезоамериканския човек? Имаше няколко вида в xóchitl, в cuícatl, цвете и песен, характеризиращи се главно с дифрази и паралелизми; първите кондензират широки идеи в кратки думи, вторите повтарят същата синтактична структура с промяна на някои елементи.

Що се отнася до видовете в xóchitl, в cuícatl имаме 7: teotlatolli, които се занимават с произхода на света и обозначаването на боговете; teocuícatl, които трябваше да възвеличат боговете; xopancuícatl, които бяха към живота и щастие; xochícuicatl, който говори за доброта и братство (пример е Nezahualcóyotl с песента, цитирана по-горе); yahocuícatl, които бяха песни за война; icnocuícatl, което се превежда като тъжни песни; и cuecuechcuícatl, по отношение на провокацията.

Като пример за tlahtolli, той се намира в Teoamoxtli или Божествената книга за произхода, в него е митът за „Слънцата или епохите, които са съществували“, може да се види, че от мисъл Нахуатл светът вече е съществувал няколко пъти и че краят на всеки от тях изисква унищожение – това се обяснява с природните явления и начина, по който те възприемат времето –. В този смисъл интерпретацията за времето на мезоамериканските народи е била циклична, но променлива, малко като спирала.

В "Слънцата или вековете, които са съществували" първата строфа гласи:

Повтарящата се фигура в писанията на науа е много често срещана, вид анафора, която изгражда дълбок разказ, който дава смисъл, а не само на мита, но и на голямото разнообразие от истории, които са били предавани устно, точно както останалите древни литератури в свят.

Примери, които отразяват историята, изживяна от една култура

Какво се случи с пристигането на конкистадорите? Песните бяха за адвокатите на Нахуа начин да изразят себе си, преди събитията, icnocuícatl или тъжните песни да започнат да придобиват истински смисъл. Не само са написани и разказани митове за произхода, но и за падането на империята на ацтеките, поличби, които смущават умовете на заселниците и особено на Моктесума, последният император ацтеки. Той и Кортес са влезли в историята като противници, последният с помощта на добре познат местен жител: "La Malinche", който в Мексико е олицетворение на предателството, дори прилагателното "malinchista" обозначава този човек, който отхвърля това, което е свое и предпочита това, което е чуждестранен. Една от поличбите, която привлича много внимание:

Това, което днес е известно като "Легендата за La Llorona", е спасено от онези дни. То е символ на идентичностбезспорно мексикански; който, въпреки че днес е получил „ужасяващи“ нюанси, разкрива безпокойството на местните народи, в което една майка вика за загубата на децата си.

Пред лицето на войните мексиканците останаха смели, но болката и мъката бяха по-силни. Това се отбелязва в следната тъжна песен, която отразява безпокойството на местните жители в стихотворение, наречено „Последните дни на мястото на Теночтитлан“:

Много беше унищожено, оцелелите трябваше да се адаптират към новото традиции, някои монаси мисионери насърчават съчетаването на обичаи и начин на живот. Имаше неоспоримо религиозно сливане, лингвистика, социални и културни, които са запазени до момента. Мисълта на Нахуа се стреми да оцелее в език, в мирогледа на коренното население и техните традиции.

Най-уместните представители на науатълската литература са Незауалкойотл и Незауалпили, и двамата са били тлатоани (управители на империята), баща и син, тъй като не всички от тях са били квалифицирани да пишете, философствам, поетизирам. Именно в устната реч, в митовете и в ежедневието са били предадени много от творенията, които днес са били предадени. Ние не знаем конкретните автори, но те бяха идентичността на един народ, който е опора на идентичността мексикански.

Консултирана библиография

Гарибай Кинтана, А. М. и Леон-Портила, М. (2015). Визия на победените. Местни връзки на завоеванието. Мексико: UNAM.