Концепция в дефиниция ABC

Лилен Гомес | януари 2022
Професор по философия

догматическо богословие

Теологията е изучаване на божественото. Догматическата теология е тази, която се занимава с божествеността, нейните атрибути и съвършенства, приемайки като Отправната точка са разкритите принципи – а именно религиозните догми – които се приемат като въпрос вяра.

Трябва също да се отбележи, че в а мисъл като този на Сан Агустин де Хипона (354 г. C - 430 г. сл. Хр В.), вярата не се състои от обикновен догматизъм, но съществува взаимна връзка между вярата и разума, тъй като и двете представляват допълващи се инструменти в търсенето на истината. В този смисъл той ще каже, че „вярата търси, разбирането намира”. Интелектът не заема ролята на основа на съществуването на Бог, но е средство за приближаване до него и приемане на истините на вярата, като разкрити данни.

Философия и догматизъм

Добре известен е пасажът от Критиката на чистия разум, в който Имануел Кант (1724-1804) потвърждава, че емпирикът Дейвид Хюм го е „събудил от догматичния му сън“. В философия, "догматичен" се разбира като тип мисъл, който се стреми да установи необходимо и следователно универсално знание, независимо от физическия свят, строго погледнато, метафизика. "догматична мечта”, за който Кант се позовава, е мечтата за разума за незабавно узнаване (без да се прибягва до чувствителност) същността на всички неща.

Това, което философът посочва, е, че този тип интуиция е възможна само за божествено същество, но не и за знание в рамките на човешките познавателни способности. Хората, като крайни същества, нямат безкрайна интуиция за света, а по-скоро, за да познаят, са необходими както понятия, така и чувствителни (т.е. емпирични) интуиции. Метафизика, която потиска измерение емпиричното познание е догматично, тъй като без опит той не може да обоснове своите концепции; следователно не може да се конституира като наука.

Наука и догматизъм

Както видяхме, съществуват взаимоотношения между разум, вяра и философия, които биха могли да поставят под съмнение рязкото разделение между догматизма и аргументирано базираната мисъл. Каква е разликата тогава от догмата на науката, ако в нито един от случаите не е възможно да се основават последни истини?

В науката определени "истини" обикновено се приемат като отправни точки, които не изискват оправдание. Ние наричаме тези постулати „аксиоми“. Но това, което отличава тези безпочвени истини от догмите е, че аксиомите на една теория се определят произволно и конвенционален, тоест те винаги могат да бъдат заменени с други аксиоми. Това прави сградата на науката напълно подлежаща на преразглеждане, тъй като ако част от теорията се окаже невярна, тя може да бъде елиминирана.

От друга страна, това, което характеризира догмата е нейната неоспоримост, доколкото догмата отхвърля всякаква проверка. Докато истините на науката са временни истини, които се приемат въз основа на прагматичен интерес, защото са полезни за определена цел, догматичните истини се приемат като разкрити истини, чиято трайност във времето никога не се вижда заплашван, да изключение на случая, в който съвкупността от доктрината, която се основава на такива догми, е отхвърлена.

Библиографски препратки

Гомес Сантибанес, Г. (2017) Свети Августин: Вяра и разум. CIELAC.

Сантаяна, Г. (2002) Догматизъм и скептицизъм. Теорема, том XXI/1-3, с. 95-102.

Гарсия Кубийос, Дж. ДА СЕ. (2012) Инверсията на Коперник и границите на познанието в Хюм и Кант. Списание „Дисертации“, №3. ISSN: 2215-986X. С. 116-134.