Гръцката война за независимост

Люлка на западната цивилизация и епицентър на Византийската империя, в началото на 19 век Гърция изпадна под турско владичество, тъй като Османската империя я направи своя собствена през 19 век. XV.

Но съвест Гръцката беше на път да се събуди и да върне хората си в историята като независима единица. Но какво да кажем за Гърция?

Търсенето на корените на днешна Гърция в класическия период е рисковано, тъй като говорим за културно, а не за политическо единство; всички полиси се признаха за гръцки, макар и да не принадлежат към една и съща политическа структура.

По същия начин се върнете във Византийската империя, за да търсите произхода на течението самоличност Гръцкият език също е рисковано упражнение, най-вече защото общата връзка между класическата античност, Византийската империя и съвременна Гърция е езикът (един един от най-старите в света, сравним практически само с китайския) и търсенето на приемственост, но разликите са по-осезаеми от прилики.

Каква би била сегашната „гръцка идентичност“ се ражда от романтична идея, която събира популярната култура в резултат на векове на народи, идващи и преминаващи през територия Гръцкият, който се установява и се слива с местните жители, се адаптира, но също така допринася за тях.

Това не означава, че духът на гръцката независимост е загубен, тъй като преди войната за независимост, тези територии вече са преживели няколко въстания срещу турските владетели, които ясно се разглеждат като чуждестранен.

Въпреки че в тази визия религиозната тема влияе до голяма степен.

Някои учени посочват, че генетично и на ниво социални обичаи гърците почти не се различават от турците и че това, което ги отличава, е наистина културният фактор.

Както и да е, истината е, че Гърция навлиза в XIX век с преоткрито и идеализирано минало и с нетърпение гръцката интелигенция да спре да бъде още една територия на Възвишената порта (друго име, което Империята получи Османски).

И тази визия е споделена и носи страсти на Запад, който чувства морален, духовно и физически превъзхожда останалите култури по света (с всички расистки конотации, които това предполага) и това обхваща каузата за освобождение от това, което той смята за културна люлка идеализиран.

И накрая, Руската империя също ще играе важна роля за насърчаване на бунта, поради двойна причина: религиозната близост с Гърци (и главно православни християнски народи), и възможността за отслабване на Османската империя, враг на Русия в нейната експанзия кавказки

Добър пример за това влечение към гръцкото възкресение може да се намери в участието в конфликта на лорд Байрон, известния романтичен поет.

Въстанието от 1821 г. е основно популярно, макар и насърчавано и стимулирано от интелигенция културни и политиката Гръцки.

Тайно общество Филики Етерия (на гръцки, Общество на спътниците), основана в Одеса (Русия) през 1814 г., проправи пътя към въстанието за еманципация.

Задачата му се състоеше от логистика и координация, така че вместо поредица от конкретни въстания, каквито се бяха случили до момента, това беше истинско „национално въстание“.

На 1 януари 1822 г. същата организация провъзгласява гръцката независимост, замествайки знамето бял със син кръст, за идентичен, но с променени цветове: бял кръст на фона син. Това би представлявало страната до диктатурата на полковниците, през 1970 г., годината, в която е установено използването на сегашното гръцко знаме.

Територията на бунтовниците беше по-голяма от това, което сега познаваме като Гърция.

Подбудителите на бунта също се стремят да въстанат територии, които по-късно в крайна сметка ще принадлежат на Сърбия или Албания сред другите държави, които през класическата античност те са били свързани с гръцките полиси, а в рамките на Османската империя са били свързани с провинциални или регионален

За гръцкото оръжие полуостров Пелопонес и Централна Гърция бяха най-успешните региони на революцията, които включваха Атина, бъдещата столица на държавата.

Османците, за да дадат пример, са пищни в зверствата, което ще добави съчувствие към гръцката кауза. Избиването на остров Хиос през 1822 г. ще бъде добър пример за тези зверства.

Имперските войски успяват да балансират баланс през април 1822 г. с тяхната победа в битката при Аламана, въпреки че не напредват много по-нататък, защото гърците ги спират в битката при Гравия. Това спаси Пелопонес от турското нашествие, оставяйки го под контрола на свободните гърци.

Гръцките революционери, разпокъсани и без силна централна координация, се възползваха от голямото безредие, което се случи в Турски редици, в допълнение към необходимостта Империята да покрива други флангове на възможни военни проблеми, като границата с Русия или Персия.

Въпреки факта, че през юли 1822 г. османците претърпяват голямо поражение в битката при Пета, те успяват да се възстановят и през 1823 г. започват кампания за възстановяване на Западна Гърция. И през 1824 г. Египет се намесва в полза на Османската империя.

Блаженство намеса първоначално е бил ограничен до островите Крит и Кипър поради недоверие на османците към експанзионистките намерения на египтяните, въпреки че техният брой и доброто представяне в битката накараха Високата порта да преразгледа използването на тези войски за Гърция континентален.

И ето как египетските сили се приземиха в Пелопонес през февруари 1825 година. Те бяха войски, обучени от френски офицери, и скоро се показаха като дисциплинирани и способни войници, които нанесе поражения на гърците и започна да се разхожда свободно през Пелопонес, като също извърши някои варварства.

За разлика от тях турците не могат да получат аванси в Централна Гърция, като се фокусират върху един вид война на позиции, без да получат значителни аванси.

През пролетта на 1826 г. турците постигат държавен преврат с превземането на град Месолонги, който преди това е бил обсаждан два пъти без успех.

Завземането на този град накара гърците и техните привърженици в цяла Европа да се страхуват от внезапен край на революция. Въпреки това, османските военни усилия за превземане на Месолонги са навредили на армията му, която не е в състояние да използва постигнатия успех.

И все пак Ибрахим паша успява да накара силите си да обсадят Атина. Последната гръцка крепост е Акрополът, който най-накрая ще попадне в османски ръце през юни 1827 година. Това обаче ще бъде лебедовата песен на османското оръжие в Гърция, че оттук нататък те няма да спечелят битка отново.

И това, което в крайна сметка беше отговорно за турското поражение, беше комбинираната намеса на руснаците, британците и французите, които застанаха на страната на гърците.

Флот от трите сили победи турско-египтяните при Наварино, докато гърците се възползва от възстановяването на възможно най-голяма територия, преди властите да наложат спиране Огънят.

Битката при Петра, в северната част на Атика и завършила с гръцка победа, бележи края на войната на 12 септември 1829 г.

Оттук насетне започнаха мирни конференции, спонсорирани от намесващите се чужди сили, които ще маркират границите на независимото кралство Гърция.

Тези граници бяха много по-малки, отколкото са днес, на практика обхващащи южната част на Тесалия и полуостров Пелопонес. Гърция ще продължи своята териториална експанзия последователно до 1947 г.

Конфронтацията между Гърция и Турция не приключи до тук, тя ще оцелее във времето до днес, в която е забележима не само в точни политико-военни напрежения, но при спортни сблъсъци между отбори от двете страни в състезания международен

Снимка: Fotolia - Lefteris Papaulakis

Теми в гръцката война за независимост