Научно есе за клонирането

Научно есе за клонирането

Биоетични дилеми на клонирането на човека. Рискове и предимства на едно противоречиво научно изследване

Дебатът около рисковете и възможностите на човешкото репродуктивно клониране не е нов въпрос в областта на репродуктивното клониране на човека. Науки нито в биоетичния и правния дебат в това отношение. Още през 60-те и 70-те години на миналия век гласовете на защитниците и критиците на техники клониращи агенти, като Джошуа Ледербърг и Леон Крас, говориха в многотиражни вестници, за да обсъдят какво Джеймс Д. Уотсън предсказва през 1971 г. като "клоналният човек".

Но нищо от това не спря тридесет години по-късно, в началото на 21-ви век, професорите от Сеулския национален университет да обявят през наука техния успех в получаването на човешки мултипотентни стволови клетки чрез техники за клониране (всъщност, ядрен трансфер на соматични клетки). През 2008 г. учените, отговарящи за проект на компанията биотехнология Stemagen обяви създаването на първите пет зрели човешки ембриона, използвайки същата техника и оттогава напредъкът в областта не спира да расте.

Всичко показва, че клонирането на хора е проблем, който продължава да бъде на масата. Дотолкова, че ООН през 2021 г. обяви искането за международно вето за всички форми на клониране на хора, независимо дали за репродуктивна или терапевтична, като цялостна правна мярка за защита на научната етика в ерата на революционни открития в материя.

Аргументи около сложността на темата

Един от страховете, присъстващи при разглеждането на въпроса за клонирането, е този за непредвидимите последици, които може да донесе генетичната манипулация. Това предполага морален въпрос за отговорността, която хората носят по отношение на това идните поколения и съмнителното право да се манипулира - дори с добри намерения - генетичната съдба на видовете.

Клонирането обаче не е безпрецедентен процес в природата. Многобройни животински видове, зеленчуци и на микроорганизми (бактерии, например) използват клонирането като механизъм на безполово размножаване, особено във времена на оскъдни ресурси, в които генетичната вариабилност, осигурена от сексуалното размножаване, би могла да означава риск за оцеляването на вида.

Ясно е обаче, че подобна процедура е чужда на репродуктивната логика на нашия вид. Всъщност клонирането на висши примати е скъпо и трудно, тъй като протеин фузиформи, присъстващи в хромозомите на яйцеклетката, не се откриват, както в случая на други видове бозайници (котки, зайци, овце и др.), разпределени в цялата клетка, но са разположени в много определена област на ядрото. По този начин, чрез премахване на ядрото за вмъкване на желаната генетична информация, протеините на вретеното, които играят ключова роля в клетъчното делене, също се губят.

Следователно клонирането на хора изисква сложни технологични процедури, чиито медицински и индустриални приложения обаче са огромни. Клонирането на ген, например, не възпроизвежда живи бозайници или хора, но възпроизвежда специфични гени които могат да бъдат трансплантирани от един вид микроорганизми или растения в друг, което води до развитието от трансгенни храни, например.

По същия начин, клонирането на определени видове бозайници може да ни позволи да ги премахнем от червения списък на видовете, застрашени от изчезване. Опитът с клонирането на азиатския вол гуар през 2001 г. например доведе до нов индивид на практически изчезнал вид, въпреки че не оцелява повече от няколко дни след него раждане. Проблемът в този случай е малката генетична вариабилност, която би имала в a население на животински клонинги, което не би гарантирало оцеляването на вида, въпреки че би гарантирало повторение на едни и същи индивиди във времето.

Заключения

От 2005 г. много от дейностите по терапевтично клониране на хора разчитат на факта, че те не възпроизвеждат цели индивиди - което е в противоречие с човешкото достойнство, както ООН установи от 2005 г., но вместо това използва ядрен трансфер и други подобни техники за производство на стволови клетки за лекари.

Репродуктивното клониране, тоест клонирането на ембрион и поставянето му в жизнеспособна матка, от друга страна, се счита за неморално и чуждо на репродуктивната логика на вида. Но за колко време? Кой защитава интересите на вида срещу разследвания в страни, които не са подписали тези споразумения на ООН, като Китай или много африкански страни, в които дори няма местно законодателство в въпрос?

Следователно към проблема с клонирането трябва да се подходи от философска и правна гледна точка, чиито граници се определят от науката, а това изисква по-морално разглеждане на научните изследвания, често в противоречие с предприемаческия дух, който те насърчават и възнаграждават на човешки индустрии. Рискът, както заявява Антони Старза-Алън в статията си от ноември 2007 г. в BioNews, не е толкова забавяне на напредъка на науката как да се насърчи излитането на тези технологии и на учени, желаещи да експериментират с тях, към територии извън регулацията международен.

Препратки:

• "Какво е научно есе?" на Национален университет в Трухильо (Перу).
• „Клониране на човек“ в Уикипедия.
• "Клониране" в Национален институт за изследване на човешкия геном.
• „Клониране на човек“ в Център за генетика и общество.
• „Научно писане“ в Кралският литературен фонд (Великобритания).

Какво е научно есе?

А научно есе Това е вид писане, което разглежда научна тема, изследва я задълбочено и подкрепя нейните констатации, хипотеза и заключения в научни доказателства, тоест в собствени и/или чужди изследвания в областта. Това е основният вид документи в научни и информационни публикации, насочени към а специализирана или широка публика и чиято основна цел е да предава и съхранява знания научен.

Следвайте с: