Размисъл върху смъртта

Размисъл върху смъртта

Какво точно умира? Какво се случва, когато умрем? Какво следва след това? Остана ли нещо от нас по света? От началото на човешката цивилизация въпросите за смъртта са едни от най -тревожните и трудни за отговор.

Религии, философии, Науки и дори политиката се опита да намери отговор, който ни дава комфорт пред неизбежното и ни позволява да живеем с по -малко мъки, справяне по по -положителен начин с празнотата, която ни кара да знаем, че един ден, неизбежно, ще умрем.

Отдавна знаем, че всичко живи съществабез изключение трябва в един момент да се върнем към природата материята, от която са направени телата ни и Енергия с които ги поддържаме. Виждали сме това в животинския свят, където някои ядат други, за да могат да разширят собственото си съществуване, и в същото време най -мощният хищник в крайна сметка се разболява и служи като храна много по -малки и незначителни същества.

Това може да ни се струва жестоко, но е важно това да се случи. Ресурсите, които животът изисква, са ограничени и следователно трябва да циркулират между едни същества и други. Но този урок е по -труден за разбиране, когато става въпрос за смъртта на хората. Може би защото сме единствените

видове осъзнаващи собствената си съдба, тоест единствената животни от света, които разбират през целия си живот, че един ден ще дойде смъртта.

Какво е смъртта?

Следователно смъртта е нещо трудно за разбиране и още по -трудно за комуникация. Тези, които са я познавали лично, не могат да ни кажат отново какво се случва, а тези от нас, които все още са живи, могат да станат свидетели само на смъртта на другите. Така че с течение на времето ние създадохме свои собствени отговори.

За повечето религии например смъртта не е нищо повече от транзит, промяна в равнината на съществуване, която ни позволява да напуснем познатия свят и да се придвижим към едно „отвъд“. Това царство на мъртвите е получило много имена в различни култури: рай, валхала, хадес и т.н., и често се смята за място, където има някакво по -висше чувство за справедливост произвежда. Така в задгробния живот праведните се възнаграждават, а нечестивите се наказват, което възстановява на света определен баланс или равновесие, което често му липсва.

Има и мистични традиции, които разбират смъртта като връщане към произхода. Всички ние идваме отнякъде и в крайна сметка трябва да се върнем, което често означава рестартиране на вечен цикъл на съществуване и несъществуване. Древните индуси го разбират като вечно въртящо се колело, в което душата се преражда, тоест отново има различно тяло, губейки всичките си спомени по пътя.

Науката, от друга страна, ни предлага по -малко комфорт. Според него смъртта не е нищо повече от края на съществуването: момента, в който телата ни губят вътрешния си баланс и спират да работят.

Можем да обясним как и защо се случва, като изучаваме всеки отделен случай и дори знаем какво се случва с телата ни, след като спрем да ги обитаваме: нашите собствени ензими и бактерии те са отговорни за разбиването им, като в крайна сметка ги свеждат до нула. Но ние не успяхме да докажем научно, че има задгробен живот, или че имаме безсмъртна душа, която предприема пътуването към далечен свят.

Можем ли да избягаме от смъртта?

Смъртта изглежда неизбежна и в много случаи може дори да стане желана, когато животът се превърне в непоносимо мъчение. Въпреки това човешкият вид винаги е мечтал да избяга от смъртта, било чрез еликсири и заклинания, било по чудо технологии.

Вярно е, че благодарение на медицината научихме модели за по -здравословен живот и се борихме болестта с лекарства, което удължи продължителността на живота ни до почти 100 години. Това не е малко, ако се сравнява с 30 до 50, които сме живели в древността. Но ние не можем да направим нищо против естественото влошаване на организма, което намалява ефективността на нашите вътрешни процеси и в крайна сметка ни прави крехки и бавни същества.

Животът обаче има свой собствен начин за справяне със смъртта: възпроизводство. Да имаме потомство, да увековечаваме гените и да разширяваме вида е мандатът, който споделяме с животните. Така индивидите умират, но колективът издържа, а с последния и културата, историята, колективната памет на нашия вид. Това изглежда е единственият начин да се спаси смъртта, поне за няколко поколения.

Какво е отражение?

Размисъл или дисертация е а текст в която авторът мисли свободно по дадена тема. Тоест в този тип текстове авторът споделя мислите си с читателя, като го кани да приеме гледна точка или да оцени различно аргументи, без задължително да има задача за размисъл, а просто удоволствие да мислиш по темата. Разсъжденията могат да се отнасят до всяка тема и да бъдат повече или по -малко официални и могат да бъдат част от изказвания, книги и др.

Препратки:

• "Смърт" в Уикипедия.
• „Перспективата на смъртта според различните култури по света“ в Причината (Испания).
• "Определението на смъртта" в Станфордска енциклопедия по философия.
• "Смърт" в Британска енциклопедия.

Следвайте с: