Пример за драматична поезия

The драматична поезия, Именно тази поезия се фокусира в пиесите главно върху трагедии или драми, в които те смесват ироничното с неприятностите на драмата. В този тип поезия те се изпълняват с диалози между персонажите. Аналогът на тази поезия е комедията, макар че тя принадлежи към същия този клон и в която краят е щастлив или поне не трагичен.

Драматичната поезия произхожда от Гърция и думата драматичен произлиза от гръцкото „dramatikos“. Първоначално се говореше на латински, за да го видят римляните.

Някои признати древни автори са:

Плавт

Теренс и

Сенека.

Пример за драматична поезия:

"Фрагмент от евнуха на Публий Теренс Африкано"

Действие i

Сцена i

ФЕДРО, ПАРМЕНОН.

FEDRO.- Е, какво ще правя? Ще се оправя ли да отида сега, когато тя
ще ми се обади, или ще е по-добре да се стремя да не търпя обиди
на курви? Легнах и сега той ми се обажда отново: Ще се върна ли? Не, така че аз
Молих го.

ПАРМЕНОН.- С вяра, с вяра, че ако можеш да направиш това, нищо по-добро или
по-скоро като мъж. Но ако го предприемете и не упорствате

тя твърдо, когато не може да страда, без да ви нарича никой
и без да се поправяте, идвате в къщата й, показвайки, че я обичате и
че не можете да понесете неговото отсъствие, сте готови, няма нищо друго освен
направете, вие сте изгубени. Подигравайте се, когато се чувствате предадени.

FEDRO.- Така че, сега, когато е време, погледнете го добре.

ПАРМЕНОН.- Господине, когато нещото само по себе си няма съвет, няма начин
никой, никой не може да го управлява или да се отнася със съвет. В любовта има
всички тези грешки: оплаквания, подозрения, вражда, примирие,
войни, след това мир. Кой би се престорил, че управлява такива несигурни неща
с определена причина би било като някой, който иска да се побърка с добро
мозък. И всичко това, което сега мислите помежду си, много ядосани и
разгневен: «Аз... на жена, отколкото на другата... че аз... не???
Бавно; Колкото повече искам да умра! Ще видите кой съм »; всички тези
думите ще бъдат платени от нея, добросъвестно, с фалшива сълза, че,
като изтърка очите си, тя ще го принуди и
ще се обвинявате и с желание ще давате от себе си
отмъщение.

FEDRO.О, какво унижение! Сега разбирам колко е страхотна
нея, а аз колко нещастен: и се ядосвам, и прегръщам в нейната любов, и
съзнателно, по моя преценка, аз живея и като го видя сам, аз се губя и не знам какво
Накарай ме.

ПАРМЕНОН. Какво трябва да направите, но тъй като сте пленник, спасявайте се
поне можете; и ако не можете да стесните, така че
можеш ли и да не тъжиш?

FEDRO.- Това ли е вашият съвет?

ПАРМЕНОН. Да, ако сте здравомислещи. И това няма повече скърби, свързани с
тези, които самата любов носи със себе си и тези, които тя носи,
страдайте смело. (Показвайки на TAIS, който в този момент напуска своя
къща.) Но хела, където камъкът излиза от нашата ферма; защото то
че трябва да процъфтяваме, тя го обръсна.