Определение на официалната етика

Ние деноминираме на нашия език като етика към всичко правилно или свързано с този клон на философия какво ще кажете за нравственост на човешките действия и това според вашите обстоятелства ще ни позволи да ги квалифицираме като добри или лоши.

Също така, концепцията за етика обозначава всичко, което се придържа към морален и към доброто традиции и към поредицата от норми, които регулират връзка или поведение, ръководене в специфичен контекст като медицина, право, журналистика, наред с други професионални дейности.

В обширната вселена на етиката можем да намерим различни аспекти и течения, които бяха разработени и предложени по пътя. през цялата история от различни философи, по-долу ще се позоваваме на официалната етика, предложена от великия немски философ Имануел Кант.

Официалната етика или кантианската етика насърчават преди всичко свободата, достойнството и добрата воля

The Официална етика, е това, което е известно като Кантова етика, в знак на почит към неговото гориво, Немският философ Имануел Кант.

По отношение на историята на етиката и теорията на познанието, през XVIII век, ще се получи разкол с появата на сцената на германския философ Емануел Кант, от една страна, заради неговата критика към разума чиста и от друга страна, защото неговото предложение за формална етика със сигурност е в контраст с материалната етика текущ.

Вашето етично предложение насърчава свободата и достойнството на всички хора преди всичко. Кант твърди, че обективно доброто е добра воля, останалите неща, които обикновено смятаме за ценни, като например интелигентност, стойност, богатство, наред с другите, не са и дори могат да станат опасни за човека, когато надделява крива воля.

Основни характеристики

Според Кант човек има както разум, така и инстинкт, а междувременно разумът има не само теоретична, но и практическа функция, чиято цел е да търси моралното благо.

Сега, според Кант, разумът трудно може да направи някого щастлив, защото мъдрият човек, започвайки от своя интелект, бързо ще открие смърт, болест, бедност, наред с други неприятни ситуации, докато добрите действия, произтичащи от практическия разум, не го правят водят до щастие, въпреки че е възможно най-простият човек да намери щастие без нужда от разум и само с него инстинкт. Следователно Кант твърди, че ако краят на човека е точно щастието, природата не би ни дарила с практическа причина, че прави преценки, които не водят до щастие, тогава е факт, че човек е бил надарен с тази причина за много по-висок край от щастие.

От горното се открива, че моралните постъпки не се оценяват въз основа на техните резултати, защото те не са избрани да постигнат нещо, а сами по себе си, тъй като резултатът от Постъпката, считана за добра, може да бъде вредна, но във всеки случай постъпката ще продължи да бъде добра, тъй като за Кант най-важното в един морален акт преминава през това, което се движи.

Друга подходяща концепция в предложението на Кантиан е категоричен императив, кои са онези действия, командвани от задължение; Този императив винаги ще управлява, но без никакъв край, само от уважение към дълга, следователно човекът, който го следва, който е способен да командва себе си, ще бъде свободно същество.

Точно както е замислено това закон Моралът не може да има нищо емпирично, категоричният императив също не може да го съдържа, само формата на морала.

Кант обичаше да казва за това, че човек трябва да действа според максимата по такъв начин, че в същото време да искате да стане универсален закон; Той също така препоръчва да се действа така, сякаш при максимални действия трябва да стане по своя воля универсален закон на природата; и накрая каза, че е необходимо да се действа по такъв начин, че да се използва човечеството както в лицето на един, така и в лицето на друг, винаги като цел и никога като средство.

Нито едно от предложенията, изразени от Кант, не е свързано с опит, а се отнася само до формата на морала. Той никога не е казвал на другия как трябва да се държи конкретно и изразено, нито се е застъпвал като единствен правило, нито е насърчил каквато и да било самоцелна цел.

Той наблегна на универсалността на нашите действия и винаги привилегирова това, което нашето волята определя, като по този начин прави свободата и автономията на хората, които реши.

За него волята не може да бъде подчинена на никакъв елемент на опит, още по-малко, тя трябва да бъде свободна и императивът е този, който има Мисията да го регулира не насърчава никакво поведение, тъй като по този начин волята трябва да се даде сама по себе си норма на поведение, придавайки му абсолютен характер автономен.

Това, което отличава кантианската етика от останалата част от етиката, е фокусът върху формите на етични решения.

Теми в официалната етика